В началото на 20 век българският лекар Д-р Стамен Григоров, по това време студент в Женева, открива специален вид Lactobacilli в проби от българското кисело мляко и го нарича Lactobacillus bulgaricus. В своите класически трудове известният руски учен Иля Мечников – един от основателите на съвременната имунология, свързва дълголетието на българския народ с консумацията на кисело мляко и набляга на факта, че Lactobacillus bulgaricus е единствената бактерия, която никога не е увреждала човешкия организъм по какъвто и да било начин. Мечников е първият учен създал лечебен препарат на базата на Lactobacillus bulgaricus, наречен ‘Lactobacillin’.
През 1951 год. Д-р Иван Богданов изолира от българското кисело мляко специален щам Lactobacillus bulgaricus – “I. Bogdanov patent strain tumoronecroticance B-51” – ATCC 21815, накратко наричан LB51®.
Първоначалните клинични изпитания са проведени от проф. П. Попхристов и Д-р Иван Богданов, като са използвани непречистени екстракти от “LB51®“, инжектирани интратуморно при случаи със спино- и базоцелуларен карцином. Като резултат от химическото пречистване на “туморонекротизиращото вещество” на “LB51®” през 1966 год. Д-р Иван Богданов създава препарат предварително наречен Blastolysin [сега DEODAN (за i.v.) използван за стандартна тест субстанция], и определен като гликопептид от клетъчните стени на Lactobacillus Bulgaricus “LB51®“.
През 1967 год. Д-р Иван Богданов започва прилагането на перорален препарат. Първоначално препаратът носи името “Antibioticum Bulgaricum – AB“, след това е наречен не съвсем удачно ANABOL (няма нищо общо с анаболните хормони), а сега носи името на търговската марка – DEODAN ®– високомолекулно съединение, съдържащо мурамил-пептиди.